... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф,
търкулнаха се нейде синовете след хляба си – по чуждите земи,
любимата ми други предпочете, дори не знам с кого се задоми,
изчезнаха девойчиците светли, аверите! – с които винце пих,
и аз навървих доста километри от хекзаметри в своя дълъг стих,
и – колчем в огледало се погледна, самин си пожелавам лека нощ,
трапезата ми може да е бедна, но спя като детенце в звезден кош,
ще ви призная, с риск да стана смешен под хукналия нейде небосвод,
това, което дишах, просто беше един красив – и само мой живот.
8 юний 2018 г.
гр. Варна, 13, 20 ч.
Маказа не ли каза, че Там е по-добре./не при гръчавите/
:)))
Добре, но защо си пак Анонимен?
Чу
Нечиста сила се появила, братле. Че й улуча тънкото вратле!
:)))
Нечиста сила се появила, братле. Че й улуча тънкото вратле!
:)))
Техника е това, ние я кривим, тя нас криви...
Хубава нова седмица, Ник!
Чу
Благодаря, Илиана!
Чу
Да, и това се случва.
Чу
11.06.2018 14:42
това, което дишах, просто беше един красив – и само мой живот./
това, което дишах, просто беше един красив – и само мой живот./
Толкова е просто, Джу!
Всъщност, какво по-просто от това?
Благодаря.
Чу
;)))
;)))
Жените ни "посочват", Ник - и те решават кой с кого.
Благодаря.
Чу
11.06.2018 22:16
;)))
Жените ни "посочват", Ник - и те решават кой с кого.
Благодаря.
Чу