Иначе, има толкова много основания да ни се сърди, че ако искаше да ни покаже гнева си, сигурно отдавна нямаше да съществуваме. Но това не се е случило. Няма и да се случи. Защото нашият Отец не наказва децата си.

И защото Той не се е отказал от плановете си за Земята.

От плановете си за земното човечество.

И още нещо.

Ноевият ковчег е личен договор между Бога и Ной. Тогава не е сключван завет. Първи Завет (Стария Завет) Господ сключва с евреите.

Изглежда Бог не е останал възхитен как те изпълняват Божиите заповеди. Това ще да е причината да предложи на цялото човечество Нов Завет чрез Исус Христос преди повече от две хилядолетия.

Човечеството се проваля и с Новия (втория) Завет. Защото след Христос идва разделение и сблъсъци включително между религиите, които вярват в единния общ Бог, нашият Господ и Отец. Провалът е не само заради сблъсъците между човеци, които имат един и същи Бог, но са с различни вероизповедания (различни религиозни общности). Провалът е също така заради сблъсъците на християни с християни, на мюсюлмани с мюсюлмани, на мюсюлмани и християни срещу евреите - първоизбрания народ.

Може след Исус наистина всички вече да сме праведни в очите на Бога.

Бог ще намери начин да бъдат спасени всички вярващи в Него, включително евреи, християни и мюсюлмани. Но братоубийствените войни по причина на алчност и корупция няма как да бъдат измити с кръвта на Божия Син.

Казано с други думи, сключеният Втори завет изглежда вече не работи. Повечето от нас се досещат, че е така, но е трудно да го признаем. Този Нов завет отпреди повече от 2000 години изглежда изчерпан.

Функционира някак, но Плановете на Господ за Земята и за Земното човечество не могат да бъдат постигнати чрез Втория завет.

Моят Господ ми подсказа, че е настъпило времето да се сключи Трети завет с човеците от планетата Земя. Този Трети завет да е гаранция, че въпреки усилията на алчните корпорации и корумпираните политици, човечеството ще оцелее.

За начало трябва да постигнем изпълнение на онази част от Завета чрез Исус Христос, в която е казано, че Словото Божие трябва да стигне до всеки човек на Земята. За да е възможно всеки човек да се възползва от личната си пряка линия с Отеца ни чрез заселената във всеки от нас частица Божи дух.

И понеже Господ не е човек, Той никога не би се отметнал от изпълнението на своята част от Договора с нас. Той би имал търпението да изчака няколко човешки столетия, докато един ден успеем да изпълним своята част от сделката: Всеки човек да започне ежедневно и свободно да общува с нашия Създател.

Всеки човек от всички земни раси. Мъж и жена.

Това е същината на Новия завет, както аз разбирам посланието на Моя Господ.

Така го разбират и хиляди хора като мен.

Така го разбират дори мюсюлманите. И ако обърнем внимание колко строго регламентирано е по време и колко ревниво постоянно е общуването им с Бога (когото наричат Аллах), те отлично са разбрали какво иска Господ от тях както чрез Стария, така и с Новия завет, потвърдени от пророка Мохамед. В своето усърдие те са склонни дори да считат останалите хора за неверници. Включително да обвиняват в маловерие и евреите.

И се стараят да изпълняват религиозните си ритуали с неподправено усърдие. Но братята мюсюлмани трудно ще осъзнаят, че Господ иска общуването Му с тях да е интимно, без контрола на професионалните посредници.

Планът на Господ включва очевидно няколко неща:

Изборът на подходящите управници за мирното сътрудничество и просперирането на цялото човечество без братоубийствени войни.

Подготовката на човечеството за сключване на следващия Нов завет между Отеца и децата му за хилядолетен мир на Земята.

И  предполагам, че този Божествен План действа навсякъде във Вселената по отношение на човешките поселения преди и след нас.

Моят Бог е казал още: Да нямаш друг Бог освен мене!

Той знае, че според конституциите на много държави, които се самоопределят като „демократични“, правото на свободно вероизповедание включва и правото да живееш без Бог. Тоест, да си атеист.

Но дори атеистите не могат да живеят без идоли и кумири и без да се поддават на всякакъв вид мистицизъм. Така те запълват мястото на липсващия Бог в душите им.

На паричните си хартиени, текстилни или пластмасови знаци може да си изписал „Ние вярваме в Бог“, но едновременно с това да изпитваш едва ли не гордост, че около една четвърт или половината от нацията ти е невярваща. Понеже така е модерно в едно общество, в което хората се ценят главно по това колко пари имат в банката или в имоти. Същите тези хора са подчинени на вярата си в парите и на страстта си да печелят още и още пари. Те смятат личното богатство за най-голямата ценност на света.

Машината за пропаганда и промиване на мозъци превръщат именно такива люде в най-достойните за уважение и за подражание. Те казват: Онова, което не се постига с пари, се постига с повече пари. Те вярват, че с тази формула са открили най-важната истина за живота и света.

И въпреки това Господ не се сърди.

Той е тъжен, защото хората на тази „истина“ не са щастливи.

А заедно с това машината за пропаганда създава фалшиви идоли за човеците, които да изместят нуждата от общуване с Бога. Това са телевизионни и филмови звезди, изкуствено издигани „лидери на общественото мнение и вкус“, които да отдалечават доверчивите хора от Божиите заповеди и желания.

Моят Господ силно страда, че в подобни държави склонността към самоубийства заради загубена ценностна ориентация и поради дълбоки депресии расте с около 30 на сто на всеки десет години. Тоест, ако преди 10 години самоубийствата в един многомилионен град са били 1000 годишно, днес те вече са 1300 годишно.

Ужасно е да разбереш, че пъпът на света на е хвърлен на Уолстрийт. Нито в Лондон. Или в Париж. Или пък в Холивуд. Не е хвърлен дори в Москва, нито в Пекин.

Ужасно е да разбереш, че си загубил своя Господ. Ужасно е да разбереш, че заради страстта си към парите вече не си способен да обикнеш някого истински. Че вече не обичаш дори и себе си.

Но дали Господ има вина за това?

Той просто чака с непроменливо Божие търпение. Чака ни да осъзнаем колко малко са истинските неща, които можем да получим срещу пари.

Да усетим Божия дух в себе си и чрез Него да открием пряката линия за общуване с Отеца ни, за да се изпълни Неговия план за Света и за човечеството. И да осмислим най-сетне известната уж на всички истина, че всичко от което се нуждаем е любов.

 Пак ще напомня, че Божието време тече различно спрямо човешкото и около два милиарда човешки години се равняват относително и приблизително на един ден на Моя Отец и Създател. Тоест, цялото чакане на Отца ни ще отнеме само няколко минути от Неговото време през седмия ден от Сътворението, когато Той си почива.

Какво точно ще съдържа поредният Завет с Бога?

Убедено мога да потвърдя, че преди хората да научат какво им е подготвил небесният Отец за бъдещите взаимни ангажименти, те ще трябва да постигнат нещо наистина значимо и неизбежно на цивилизационно равнище.

Например, да престанат да се мразят.

Да проумеят, че всеки човек, независимо от цвета на кожата му, неговия социален, здравен или финансов статус, е еднакво ценен за Отеца ни. Че има хиляди причини и основания дори най-глупавия и най-нисшия днес и според нас, да е точно толкова ценен за Създателя, колкото и най-въздигнатия между хората.

Заради Светия Дух, който Той е вселил във всеки от нас при раждането ни.

И колкото повече разбираме това, толкова по-близо ще бъдем до Бога.

Тоест, човеците не трябва да имат никакво колебание по отношение на онази част от Новия завет чрез Исус, в която Господ изисква от нас да обичаме ближните както себе си.

Но не само ближните, които са ни симпатични. Не само близки роднини, с които все още не сме се изпокарали. Време е да осъзнаем и приемем, че под „ближни“ Господ има предвид всички ближни на планетата (и всички ближни във Вселената). Включително и онези, които някой някога е успял да ни убеди, че са наши врагове.

И тогава може би ще изпълним важна стъпка от Божия план за човечеството.

Да престанем взаимно да се избиваме и един на друг да крадем Божието благословение, което прави народите по планетата Земя толкова нещастни.

Не Господ ни наказва с нещастие на децата ни, които някой човекомразец е изпратил на война, за да ограбва чужди благословения.

Още преди да отидат на война, тези деца са се отдалечили от Господа, защото са били обучени да убиват, да вършат насилия и беззакония.

Напоследък така наречените модерни демокрации призовават в армията и жени, за да се ограничи содомията сред самотните и търсещи човешка близост войници. Содомията е нещо неизбежно и в местата за насилствено затваряне на мъже, а в отделни затвори – на жени. Чрез брутално насилие на престъпници млади и симпатични момчета и мъже са натикани в ролята на съпруги и любовници зад затворническите стени. Пак чрез насилие млади и красиви момичета стават жертви на похотливи силни жени.

Тоест, содомията е и част от приетата тихомълком от обществата норма на затворите.  

А когато тези насилвани сексуално войници и затворници излязат на свобода, насилствено натрапените им социални роли стават част от проблема на цялото общество. Защото изнасилването на млади мъже и жени продължават и навън. Насилват се и деца – момчета и момичета, които губят половата си идентичност.

Мащабът на содомията в либералните и „демократични“ общества е толкова сериозен, че тези народи са принудени да измислят странни нови правила на социалния живот и да променят законите си. Вече правилото че Господ е създал човека като мъж и жена е обявено за „недемократично“ и „обидно за различните“.

Едва ли не излиза, че Господ е виновен, че е сътворил човеците като мъж и жена.

А за политиците, които са истинските виновници за растящата содомия, е най-важно да спечелят гласовете на „различните“ за изборите. Важно е, защото броят на тези „различни“ непрекъснато се увеличава.

Така че внушението „Господ не съществува“ върши работа за случая и това отричане на Бога моментално решава проблема на различните.

Има Господ – има проблем! Няма Господ – няма проблем!

Узаконяват се натрапените на мнозина с бруталност и насилие подмяна на естествените роли на половете. Това практически узаконява насилието над пола в казармата и в затворите, а и не само. Така тихомълком или напълно открито тези политици разрешават еднополовите бракове и приемат содомията за норма. Разрешават дори осиновяването на деца от еднополови „семейства“, в резултат на което содомията продължава да се шири и превзема нови територии.

Ама ще кажете, содомията в армията е позната още от времето на Александър Македонски. Тоест – това не е проблем от вчера.

Така е – дори императорът Александър си е имал боец любовник, а голяма част от армия му е била свързана в партньорски двойки.

Но какво се е случило с императора? Какво се е случило с достигналата до „края на света“ империя? Колко дълго са просъществували?

Сринали са се и са погинали напълно необяснимо. Дори от днешната човешка гледна точка. Точно както са се сринали и погинали библейските Содом и Гомор. За които много учени полагат усилия да докажат, че не са съществували. Или че не са били унищожени с огън и жупел. А дори напоследък се доказва, че са унищожени не поради развратността си и разгулен живот, а защото не са били достатъчно любезни с гостите на Лот. За да се оправдае някак джендър идеологията.

А Господ се усмихва.

Ако Господ унищожаваше недостатъчно любезните хора, много съвременни нации от претендиращите да са най-цивилизовани, отдавна нямаше да ги има.

За съжаление, модерността и либерализма към проблемите с „различните“ води до страховити промени в генетичния ни код.

Промените в генетичния код, а оттам и на социалните роли на мъжа и жената, са резултат и от лекомисленото и безконтролно използване на хормонални лекарства. Главно това се практикува сред любителите на фитнеса и в професионалните спортове. Видимите резултати са, че на жените порастват мустаци и бради, но невидимите са, че техните деца най-често попадат в графата за „деца със специални образователни потребности“, а по-нататък физиологичните деформации в поколенията са всевъзможни и изцяло непредвидими.

Наблюдаваните все по-често сривове в генетичния код са също така в резултат на външни и вътрешни химически, биологични или атмосферни въздействия върху човешкия организъм.

И каква е причината за растящият брой на аномалиите?

Не е ли тя в генно модифицираните храни, в странните добавки и консерванти, които попадат в организма ни с яденето? Не е ли причината в модерните готварски съдове, в които приготвяме обяда или вечерята си? Не е ли резултат от замърсения с какво ли не въздух, който дишаме. Не е ли причината в химикали, с които обработваме дрехите си? Не е ли нежеланата генна мутация резултат от замърсената вода, която пием или от химикалите, които са попаднали в почвата, а оттам и в земеделските продукти, които консумираме или даваме на добитъка си?

Колко изследвания са били направени, за да се потърси връзката между замърсяването на околната среда и храните ни с генетичните изменения и половите разстройства? И не е ли по-естествено и лесно да затворим всички вредни за човека производства, вместо да създаваме странни за Бога полови идеологии и да узаконяваме нещо толкова абсурдно като еднополовите бракове?

Разбира се, че е по-лесно и при всички случаи по здравословно за способностите ни за възпроизводство като мъж и жена.

Но алчността на трупащите печалби корпорации и корупцията на политиците трудно ще допуснат истината да стигне до хората. Защото ако жертвите разберат, че потомството им е застрашено от конкретни виновници, тогава инстинктът за възпроизводство и за самосъхранение на човешкия род ще надделеят над алчността и корупцията на малцина.

Защото унищожаването на способността за възпроизводство на цели фамилии и населени места е също вид насилие, което не е по-различно от насилието в казармите, в затворите и всяко полово насилие над деца. Дори е по-зловредно за човечеството.   

Но дали Господ наказва насилниците?

Връщайки се в родината си от война, войникът убиец и грабител на чужди благословения вече е загубил моралните рамки на своето собствено битие. Той страда от депресивни състояния или изпитва необходимост да продължи да убива, след като това е най-важното нещо, на което обществото го е научило. И тогава насилието се връща върху насилниците като бумеранг.

Но не Господ наказва, а обществото само е предизвикало насилието да стане норма, но вече на собствената му територия и държава.

Всички знаем, че насилието поражда насилие.

Обществото чрез своите политици е извършило насилие над душата на своите войници като ги е накарало да убиват и да грабят чужди благословения. Голяма част от тези насилени души са загубили живота си, а смъртта им е привнесла допълнителни страдания сред „братята им по оръжие и съдба“.

Нанесените поражения над душите са неизмерими.

Твърде често това насилие над собствените войници отдалечава нашите пратени на война деца от Бога безвъзвратно. Те се пречупват, защото в един момент са готови да повярват, че Господ изглежда не съществува, щом допуска всичкия ужас и страдания да се случват и то в нарастващи с годините мащаби на жертвите и бедите.

Духът Божи страда от това отхвърляне на Бога, защото не Той е допуснал, а безбожници с власт са причината за кръвопролитията. Един общуващ ежедневно с Отеца си политик дори не би си помислил да праща своите и чуждите деца да извършват насилие като убиват и ограбват Божиите благословения на други народи.

Няма никакво значение дали другите народи са християни, мюсюлмани, евреи, будисти или хора, които не познават Бога. Това са хора, които получават своето благословение от същия наш Отец. Никой не ни дава право да грабим чуждото благословение. Господ ни е дал живот и само Той има правото да го отнеме.

Но не като наказание.

Господ днес не отнема живота, за да накаже!

А всяко обяснение, че ние извършваме насилия на хиляди километри от домовете си, за да не допуснем врага да дойде в нашата родина, е обикновена пропагандна безсмислица. Тя е като твърдението, че другите ни мразят и затова ние ги мразим, понеже вярата ни е различна. А то е богохулна лъжа.

Дори ако ви казват, че извършват насилие, грабежи и убийства, за да наложат със сила справедливост и демокрация – вие не вярвайте.

Защото Той не харесва фалшивата демокрация, която в момента шества по Земята.

Моят Господ да харесва демокрация, в която има неравенства между половете, между расите и различните етноси, между хората с различен произход и образование, между бедни и богати, между здравите и болните.

Няма как Моят Господ да харесва фалшива демокрация, която приема содомията за норма и еднополовите бракове за „законни“.

Няма как Моят Господ да харесва фалшива демокрация, която е превърната в основание за насилие над други човешки същества.

Фалшивата демокрация не е признак за духовна и нравствена възвисеност.

Фалшивата демокрация е индикация за дълбок нравствен упадък.

Нещо повече. Никоя демокрация не е признак за духовно или нравствено превъзходство над други народи и общества.

Никоя демокрация не може да бъде оправдание за насилие над други народи.

На всяка пропаганда с цел насилие, убийства и грабежи може да противопоставите простичкото изречения и разбираем за всички Завет на Бога с човечеството:

Обичай ближния както себе си!

Аз знам, че човеците ще доживеят демокрацията, която моят Господ харесва.

Това е демокрацията, при която няма да има предизборни фалшификации и манипулиране на гласове. Това е демокрация, в която ще имаме право на алтернативни избори на качествени, знаещи и можещи хора, които ще управляват за договорено време като наши слуги. Защото те са длъжни да ни служат, а не да бъдат висшестоящи касти с право да бъдат корумпирани, да крадат обществени блага и да богатеят за наша сметка.

Както вече стана ясно, единственият начин това да се сбъдне е като накараме все повече хора да общуват с нашия Отец, за да опознаят Сътвореното от Него и по този начин да Го обикнат, както Той обича тях.

Колкото по-многобройни са човеците, които лично и ежедневно си общуват с Господа, толкова са по-големи шансовете на истинската демокрация, угодна Богу.

Тъй като всички ще знаят, че Господ вижда и чува как осъществяваме изборите си за временно даване на властта, все по-трудно ще е на политиците да пробутват апаратчици с ниска компетентност, но с висока склонност към корупция.

А как да различим корумпираните? Ако по време на мандата си във властта един човек е увеличил имотите и парите си, това е ясен знак.

Ако след първия си мандат един управник напира за втори мандат, това е ясен знак.

Ако управникът не се държи като слуга на общността, това е ясен знак.

Ако броят на бодигардовете расте, това е ясен знак.

Дори да ни е много симпатичен, такъв човек служи на злото.

Този човек е самото зло.

Днес мнозинството от хората изобщо не правят връзка между политическите избори за власт и правото да правим непрекъснато избори в живота си, което право Господ ни е дал по рождение. А то е същото.

Всеки избор е право, което Господ ни е дал.

Не Конституцията или някакъв друг закон.

Не цар, президент или премиер.

Господ!

Правото да избираме онези, от които ще зависи доброто или лошото в обществото ни, е сред най-важните избори, които Господ ни дава да извършваме периодично от Негово име. И когато това свещено право, дадено от Господ, е продадено за дребна изгода, симпатия или пари, тогава не Господ е виновен за последиците, които ни застигат.