Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Едно от най-важните нещата за да успееш е да вярваш в себе си и възможностите си. Не е добре единствено да се надценяваш, защото разочарованието е голямо. Понякога ни е трудно да имаме точна преценка за себе си. Затова са ни близките и приятелите, които понякога ни отварят очите или ни вдъхват кураж да бъдем по-смели в желанията си. Разбира се, зад всеки един успех има и доза късмет, шанс, съдба – всеки го нарича по различен начин. Аз го наричам да се бориш до край и колкото повече работиш над нещо, толкова и шансът ти се увеличава. Повече разчитам на работата, по-малко на късмета.

Не искам да давам никакви примери за това кой е започнал от нищото и е стигнал до успеха, защото всеки сам има своя герой в съзнанието си. Не искам да натрапвам моя. Важното е друго. Важното е, че човек си е повярвал и да се е мотивирал да го направи. Понякога всички са срещу теб. Е, не в буквалния смисъл, но когато погледнеш погледите им, те казват: „Няма да се справи.“, „Непосилна задача си е поставил.“, „Защо си губи времето над това вместо да прави нещо друго?“. С риск да разочаровам доста хора, понякога са прави. Но понякога не са. Аз съм на мнение, че ако вярваме в нашата идея, в нашият проект, нашата цел, е редно да извървим пътят до край. Можем да се провалим, да, но можем и да успеем. А ако успеем ни чака едно истинско удовлетворение за това какво сме постигнали. А ако се провалим „губим само себе си“. Ако спрем по средата, в краят, в началото, то можем цял живот да се чудим какво е щяло да стане, ако сме опитали. Дали сме щели да успеем? Дали не? Тази мисъл може да е много мъчителна и да ни тормози с години.

Понякога се спираме от целите ни, защото ни е страх. Страх ни е, че ще се провалим. Страх ни е, че целият труд ще отиде по дяволите. Страх ни е какво ще си кажат околните. Страх ни е от много неща. Иска ни се да вярваме, че сме се провалили, не защото ни е било страх, а просто обстоятелствата са били такива. И си го втълпяваме, че някой ни е прецакал, че не ни е достигнал късмет, че това е максимума, който може да направим, и живеем поне в мир със себе си. Защото вътре в себе си ние знаем истината и ни е страх дори да си я помислим – уплашили сме се от дадено обстоятелство, сложили сме отбранителната стена и сме дали отстъпление.

За да успееш е нужно да се бориш до край. Да не те е страх от нищо, но и да бъдеш последователен. Двете нещата вървят ръка за ръка. Хубаво е да сме готови да рискуваме, но рискът да е премерен. Да си смел не означава, че трябва да си безотговорен. Често с фразата: „Съдбата обича смелите“ хората са губили жените си, къщите си, животите си. Редно е да мислим, дори когато рискуваме, защото после пътища много. Да си смел означава да бъдеш верен на целта си, да бъдеш последователен, да не се отказваш, да знаеш къде отиваш и се надяваш, че скоро ще пристигнеш. Смел не е да заложиш на рулетката всичките си пари и да си кажеш, че съдбата обича смелите. Смел е да бъдеш отговорен към действията си. А ти смел ли си?